И както започваха автобиографиите на времето: "Роден съм в работническо семейство..." и така нататък. И всъщност започваше едно описание на родителите, което нямаше нищо общо с мен, или пък с моята биография. Но така повеляваше "Партията и народа" и така се пишеше. Все още ми е трудно, когато ми се налага да пиша за себе си. Все още не мога да изляза от матрицата на втълпеното от "Партията и народа" в главата ми. А любимото ми е, когато се налага да напиша "Мотивационно писмо" за работа. Добре де, единственото което ме мотивира да започна нова работа е заплащането и/или придобивките предложени на новото работно място.
Разбира се, тук на този сайт няма да говоря за това. А как в продължение на много години снимах. Снимах безцелно и без идея, и не забелязвах себе си и удоволствието което изпитвах когато снимах. Удоволствието, което изпитвах, когато обработвах в последствие снимките. И как в един момент са изминали часове, които не съм усетил. И как не съм уморен от тези действия. Как не съм поглеждал часовника, и не съм бързал да "свърши работното време". Благодарение на приятели, започнах да обръщам внимание на снимките. И на това удоволствие, когато ги правя. И някак си, стигнах до решението да превърна това удоволствие в "работа". Това е изборът ми в момента, и затова е и този сайт. В който няма да пиша, а ще публикувам снимки. И те сами ще говорят. И всеки от Вас, ще вижда нещо различно, нещо което докосва само него. Пожелавам Ви приятно гледане. И Ви благодаря за отделеното време.